ВИДИНЧАНИ ПРЕДЛАГАТ ДА СЕ УЧРЕДИ ДЪРЖАВНА НАГРАДА
НА ИМЕТО НА ЕКЗАРХ АНТИМ І
НА ИМЕТО НА ЕКЗАРХ АНТИМ І
Екокомисията към Видинското туристическо дружество е внесла в Общинския съвет писмо, с което се иска подкрепата на местните общински съветници за учредяване на държавна награда на името Екзарх Антим І - Първият български екзарх и Видински митрополит, каза за радио “Фокус”- Видин Богомил Петров, председател на комисията.
Той посочи, че такива писма с предложения за учрудяване на тази държавна награда са изпратени в президентството, Народното събрание и до други държавни институции. "Разговарях с президента Георги Първанов при посещението му във Видин за учрудяването на орден на името на Екзарх Антим І. Той ми обясни, че е получил писмото-предложение и трябва да се извършат съответните за това процедури. От Министерския съвет ми отговориха, че въпросът е прехвърлен в Министерството на образованието и Министерството на културата - там да се стиковат нещата", допълни Богомил Петров.
Той посочи, че предложението е държавната награда на името на Екзарх Антим Първи да се връчва на 1 ноември - Ден на народните будители на изявени духовници и хора, в областта на образованието и културата. Предложението му е било разгледано и на Епархийски съвет на Видинската митрополия.
радио "Фокус" - Видин...ОР+
радио "Фокус" - Видин...ОР+
ПОКАЗВАТ КОРОНА НА АНТИМ I В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Снимка: Булфото, архив
Архиерейската корона на екзарх Антим І и парламентарният звънец, възвестил подписването на първата българска Конституция, са сред експонатите в изложбата „Вяра и държавност", която ще бъде открита в Народното събрание.
Архиерейската корона и част от богослужебните одежди на екзарх Антим І са съхранявани в Клисурския манастир "Св. Св. Кирил и Методий". Експозицията е подготвена от Държавна агенция „Архиви" по повод 125-ата годишнина от кончината на Eкзарх Антим І.
Отбелязването на годишнината е под патронажа на председателя на парламента Михаил Миков. Той ще открие документалната изложба в 11.00 часа в Северното фоайе на Народното събрание в четвъртък.
В експозицията са представени документи, съхранявани в Централен държавен архив – в архивните фондове на Българската екзархия, Народното събрание и Монархическия институт, както и в Държавен архив – Видин и в богатия личен архивен фонд на Антим І.
Включени са и документи, които се пазят в Държавните архиви във Варна, Монтана, Враца, в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, както и Дневниците от заседанията на Учредителното народно събрание, предоставени от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий".
Ацент в изложбата е поставен на завещанието на екзарх Антим І. Изключителният благотворителен жест – завещаването на своите средства и имоти за образованието и църковно дело във Видин и Видинско, е представен чрез съхраняваните във Видинската митрополия и в Катедралния храм "Св. вмчк Димитрий" във Видин документи.
Парламентарният звънец, с който през 1879 г. се възвестява подписването на Търновската конституция, е сред експонатите в документалната изложба.
Сред непоказваните досега документи е разрешението, което е издадено на бившия екзарх Антим І от главнокомандващия руската армия през 1878 г. за свободно придвижване и за оказване на съдействие при нужда, както и писмото от коменданта на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война (1885 г.) капитан Узунов за подкрепа на основания от бившия български екзарх и видински митрополит Антим клон на Българския червен кръст и организираната във Видин временна болница. В архивния фонд на Народното събрание в Централния държавен архив се съхранява и неекспониран досега документ, който свидетелства за заточението на екзарх Антим в Мала Азия през 1877 г....ОР+
Символът на българския парламентаризъм е изработен през 1474 г. в Персия и днес се съхранява в огнеупорно куфарче
Парламентарният звънец, с който през 1879 г. е открито Учредителното събрание във Велико Търново, е сред най-интересните реликви, които пази Регионалният исторически музей. С него от 10 февруари, та чак до 16 април Екзарх Антим I е въдворявал ред и тишина сред народните представители. Звънецът често присъства в различни изложби, но винаги може да бъде видян в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание”.
Медният звънец е от XV век. Отличава се с филигранна изработка. В основите на неговата дръжка е гравирана епитафия на персийски език. В превод от фарси текстът гласи: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене, нещастния, от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене”.
Ацент в изложбата е поставен на завещанието на екзарх Антим І. Изключителният благотворителен жест – завещаването на своите средства и имоти за образованието и църковно дело във Видин и Видинско, е представен чрез съхраняваните във Видинската митрополия и в Катедралния храм "Св. вмчк Димитрий" във Видин документи.
Парламентарният звънец, с който през 1879 г. се възвестява подписването на Търновската конституция, е сред експонатите в документалната изложба.
Сред непоказваните досега документи е разрешението, което е издадено на бившия екзарх Антим І от главнокомандващия руската армия през 1878 г. за свободно придвижване и за оказване на съдействие при нужда, както и писмото от коменданта на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война (1885 г.) капитан Узунов за подкрепа на основания от бившия български екзарх и видински митрополит Антим клон на Българския червен кръст и организираната във Видин временна болница. В архивния фонд на Народното събрание в Централния държавен архив се съхранява и неекспониран досега документ, който свидетелства за заточението на екзарх Антим в Мала Азия през 1877 г....ОР+
ПЪТЯТ НА СЪКРОВИЩАТА: НА ПЕТ ВЕКА Е ЗВЪНЕЦА, С КОЙТО АНТИМ I Е ВЪЗВЕСТЯВАЛ РЕД И ТИШИНА В ПАРЛАМЕНТА
Звънецът на Народното събрание.
Символът на българския парламентаризъм е изработен през 1474 г. в Персия и днес се съхранява в огнеупорно куфарче
Парламентарният звънец, с който през 1879 г. е открито Учредителното събрание във Велико Търново, е сред най-интересните реликви, които пази Регионалният исторически музей. С него от 10 февруари, та чак до 16 април Екзарх Антим I е въдворявал ред и тишина сред народните представители. Звънецът често присъства в различни изложби, но винаги може да бъде видян в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание”.
Медният звънец е от XV век. Отличава се с филигранна изработка. В основите на неговата дръжка е гравирана епитафия на персийски език. В превод от фарси текстът гласи: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене, нещастния, от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене”.
Под надписа е гравирана и година от мюсюлманското летоброене, която се равнява на 1474 г. след Христа. Според някои историци тези думи поразително напомнят надписа върху Омуртаговата колона в „Св. 40 мъченици”. Оцелял е по чудо при пожара от 1906 г.
„Преди да стане звънец на Народното събрание, той се е използвал в едно турско медресе, или училище, на Царевец. През 1879 г. неговият мелодичен глас съпътства заседанията в Учредителното събрание и възвестява подписването на Търновската конституция. А влиза в нашата експозиция през 1985 г.”, разказва Светла Атанасова, уредник в отдел „История на България ХV - ХІХ век.
„Преди да стане звънец на Народното събрание, той се е използвал в едно турско медресе, или училище, на Царевец. През 1879 г. неговият мелодичен глас съпътства заседанията в Учредителното събрание и възвестява подписването на Търновската конституция. А влиза в нашата експозиция през 1985 г.”, разказва Светла Атанасова, уредник в отдел „История на България ХV - ХІХ век.
И уточнява, че след Освобождението той става част от създадената тогава експозиция към читалище „Надежда”. Звънецът е бил предаден на уредниците в отдел „Възраждане” през 60-те години на XX век от Тодор Николов, първия директор на музея.
Състои се от шест части, три от които са сферични топки. Първата е с ажурна украса и в нея именно е вплетен текстът на персийски език. Гласът му звъни 35 секунди. Звънецът е бил използван до годината, в която е била построена сградата на Народното събрание в София, и тогава парламентарният звънец в Търново замлъква.
В най-новата ни история до него се е докосвал единствено Йосиф Петров. Най-възрастният депутат в първия ни парламент след 10 ноември 1989 г. имаше честта да открие първото му заседание на 10 юли 1990 г., когато в сградата на първия български парламент беше тържественото открито Седмото Велико народно събрание.
След това, на 1 юни през 1997 г., когато във В. Търново заседава Детският парламент на България, до звънеца се докосна и председателят на това уникално народно събрание - Александър Александров от Велико Търново, тогава на 14 г.
Сега с изрична заповед на директора на Регионалния исторически музей звънецът не напуска експозицията по повод и без повод, за да може да бъде съхранен за поколенията и след нас. До преди време звънецът, който е най-ценният символ на българския парламентаризъм, е бил използван дори в театрални постановки.
Звънецът се съхранява в специално изработено огнеупорно куфарче, което издържа и на сериозни удари...ОР+
Състои се от шест части, три от които са сферични топки. Първата е с ажурна украса и в нея именно е вплетен текстът на персийски език. Гласът му звъни 35 секунди. Звънецът е бил използван до годината, в която е била построена сградата на Народното събрание в София, и тогава парламентарният звънец в Търново замлъква.
В най-новата ни история до него се е докосвал единствено Йосиф Петров. Най-възрастният депутат в първия ни парламент след 10 ноември 1989 г. имаше честта да открие първото му заседание на 10 юли 1990 г., когато в сградата на първия български парламент беше тържественото открито Седмото Велико народно събрание.
След това, на 1 юни през 1997 г., когато във В. Търново заседава Детският парламент на България, до звънеца се докосна и председателят на това уникално народно събрание - Александър Александров от Велико Търново, тогава на 14 г.
Сега с изрична заповед на директора на Регионалния исторически музей звънецът не напуска експозицията по повод и без повод, за да може да бъде съхранен за поколенията и след нас. До преди време звънецът, който е най-ценният символ на българския парламентаризъм, е бил използван дори в театрални постановки.
Звънецът се съхранява в специално изработено огнеупорно куфарче, което издържа и на сериозни удари...ОР+
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
